Миналият Еньовден открихме село Ситово – едно от местата, където свършва пътя в Родопите. Ако трябва да сме честни, пътят свършва вече дори преди селото. Приближавайки, първо блясват сивите тикли на накацалите по хълма каменни къщи. После се чува ромона на водата и тишината.

Говори се, че в най-късата нощ на най-дългия ден излизат самодивите. Силното слънце се изкъпва за последно в капчиците роса и тръгва да си почива към зимата. През нощта се мълчи и не се пие вода, за да не предизвикаме горските духове за някоя пакост. На разсъмване, отново тихо и в мълчание, жените се събират на поляната над мегдана на Ситово, обличат белите ризи и тръгват да берат 77 билки и половина – за 77 познати болести и половинка за непознатата.

След най-дългия ден билките са събрали най-много слънце в себе си. Вият венци, събират букети, изплитат и цветен гирлянд за арката, която ще украсят на площада. Малко момиче с червено було е Еньова буля и нарича букетите за здраве.

Над селото има аязмо до параклиса на Света Богородица с лековита вода. От другата страна на баира над Ситово са останките на древната крепост Щут град, а по стария римски път до нея цъфти орфеевото цвете.

Вечерите в Ситово прекарваме в еко хижата на Пени и съпругата му, които са съчетали любовта и красотата на Родопите в дървения дом с прекрасни гледки, поточета и борове над селото, където свършва пътят. И където искаме да се връщаме всяка година по същото време, по Еньовден.

Изследвай програмата: Eньовден в Ситово

До скоро на едно по-красиво и вдъхновяващо място